
Преди да дойдете
Първото занятие
Написано за родителя, който стои в коридора, и за възрастния, който две години си обещава да дойде и сега е на вратата.
Петнайсет минути по-рано, само първия път
Достатъчно, за да намерите залата, да се преоблечете, да отидете до тоалетната и да се запознаете с преподавателя, преди да дойде останалата част от групата. След първата седмица пет минути стигат, а към третата всички идват две минути преди началото.
Къде са родителите
В коридора. Не в залата — група шестгодишни деца с единайсет родители вътре е друга група, и всеки преподавател тук ще ви каже едно и също за това какво става с вниманието на детето, когато вижда собствения си възрастен.
Коридорът е тесен и в 17:30 в вторник е наистина претъпкан. Има пейка, на която сядат около девет души, и ако предпочитате да излезете на кафе и да се върнете, това е напълно нормално и никой няма да си помисли нищо. За групите „Танцови игри“ възрастен остава в сградата през цялото занятие.
Ако детето не иска да влезе
Това е често, не е провал и не значи, че групата е сгрешена. Първите две-три седмици на едно три- или четиригодишно дете често минават в гледане от края на залата и преподавателят няма да го насилва. Гледането е начин да участваш, а децата, които прекарат две седмици отстрани, обикновено се включват без никакво обявяване през третата.
Това, което ще направим, е да ви кажем честно, ако смятаме, че групата не е подходяща за вашето дете — голямо е, малко е, направлението не е това, или просто не тази година. Предпочитаме да проведем този разговор в третата седмица, отколкото да вземем такса за срок заради час, от който всички се ужасяват.
Какво има в първото занятие
- Загрявка, която е една и съща всяка седмица. Повторението е смисълът на всяка възраст: занятие, чиито първи десет минути никога не се менят, е занятие, което притеснен ученик може да преживее и втория път.
- Обръщане по име. Преподавателят научава всички имена още в първото занятие. В зала с дванайсет души това е възможно; затова групите са с този размер.
- Нещо за вкъщи. Една стъпка, едно упражнение, едно нещо, което да покажеш на някого. Не домашно — а нещото, което кара детето да иска да дойде пак.
- Няма оценяване, няма тест за ниво и няма прослушване. Никой не бива гледан, за да се реши дали е достатъчно добър. Тук няма за какво да си достатъчно добър.
За възрастните, конкретно
Най-трудната част от занятието за възрастни са двайсетте минути преди него. Почти всеки възрастен, който се върне след първата седмица, остава за целия срок, и почти всеки от тях казва едно и също за това как за малко не е влязъл.
През първата седмица ще изоставате. Всяка комбинация се дава в два варианта и вземането на по-простия не е по-малко занятие. Застанете отзад, ако искате. Никой няма да го спомене, защото повечето хора в залата са правили същото през първия си месец.
Първите шест седмици в група за възрастни, честно
Вземане, и какво няма да направим
Ученик под дванайсет години се пуска само на възрастен, вписан във формуляра за записване. Няма да дадем дете на човек, който не е в него, и не приемаме промяна, съобщена от детето. Име се добавя с обаждане в канцеларията.
Занятието не е детска грижа. Занятието не е детска грижа и школата не е детска градина. Ученик под дванайсет години се предава на вратата на залата на възрастен, посочен предварително по име, и няма организирано изчакване преди или след занятието.
Практичната страница
Какво да облечете и какво да носите
По направления и по-кратко, отколкото очаквате. Нищо тук не е с марка, школата няма собствено трико, а за повечето занятия единственото, което не може да се замести с нещо от вкъщи, са обувките.