Как изглежда упражняването у дома, и защо десет минути бият един час

Уговорката за събота, и защо се проваля

Почти всяко семейство, което ни казва, че детето не иска да повтаря вкъщи, описва една и съща уговорка: дълго седене, в събота, под наблюдение, завършващо със спор. Проваля се по причина, която няма нищо общо с детето.

Защо десет минути през повечето дни бият един час веднъж седмично

Танцът е двигателно умение, а двигателните умения се улягат МЕЖДУ занятията, а не по време на тях. Десет минути през повечето дни струват повече от един час веднъж седмично, и разликата се вижда в залата, а не само на хартия. Най-добре се залепва това, което се направи в самия ден на занятието — пет минути преди вечеря, докато тялото още помни какво е правило днес.

Назовете задачата, а не задължението

Втората промяна е да спрете да го наричате упражняване и да назовете задачата. „Упражнявай се“ е работа без край и детето го чува точно така. „Изтанцувай това осем пъти бавно“ е нещо, което свършва. И е за една стъпка или за връзка от две стъпки, никога за цялата постановка — постановката се работи в залата, където има кой да я подреди. Бавно е важната дума: скоростта идва последна и почти винаги идва сама.

Неудобното: родителят, който сяда срещу детето и поправя

Третото е неудобно и затова се казва последно. Родителят, който сяда срещу детето и поправя, обикновено влошава нещата. Поправка от човек, който не е бил в залата, се бие с това, което е казал преподавателят, и детето спира да прави и двете, за да не сгреши пред никого. Гледането е добре дошло, ръкоплясканията също. Броенето на глас — само ако детето само го поиска.