Как са направени снимките

На нито една снимка на този сайт няма дете

Нито една, никъде, и това беше решение, а не пропуск или въпрос на вкус. Школа, чиито клиенти са деца, е последното място, на което е редно да стои изкуствено направено изображение на дете. Не е въпрос на степен: снимка не става приемлива от това да е сдържана, да е направена отдалеч или да показва дете в гръб. Такава снимка тук няма, защото никога не е било предвидено да има.

Всяка снимка тук е направена от компютър и на нито една няма дете. Всяка снимка на този сайт е направена от компютър за тази демонстрация. На нито една от тях няма дете — нарочно, защото школа, чиито клиенти са деца, е последното място, на което е редно да стои изкуствено направено изображение на дете. Кадрите са на празни зали, а където се вижда човек, той е възрастен и не е никой. Самата сграда нарочно не е показана отвън: адресът е на истинска улица в истински град, а чужда фасада не е наша, за да я показваме.

Какво се снима вместо това

Този сайт показва стаята, в която децата ги няма: празната зала, станката, пружиниращия под, светлината през високия прозорец, обувките на пейката, носиите на закачалката, сцената преди концерт и зрителната зала, преди редиците да се напълнят.

• Залите и пружиниращите подове, празни
• Станката, огледалната стена и балетният линолеум в Зала 3
• Обувки на пейката и дрехи за занятие, без нито една марка на фокус
• Носиите на закачалката, коланът, гънката на полата
• Сцената преди концерт и празната зрителна зала

Където се вижда човек, той е възрастен и не е никой

На целия сайт петнайсет снимки показват човек изобщо: портретите на преподавателите, една обща снимка на екипа и кадрите на направленията за възрастни. Всеки от тези хора е възрастен и всеки от тях е никой — лице, направено за тази демонстрация, а не снимка на човек, който съществува. В нито един от тези кадри лицето не е разпознаваемо: то е извън рамката, обърнато настрани или размазано от движението. Снимка на занятие в момента няма никъде на този сайт.

Няма табела над собствената ни врата

Никъде на този сайт няма снимка на фасадата на тази сграда, което за сграда с име над вратата е решение, а не пропуск: адресът е на истинска улица в истински град, а чужда фасада не е наша, за да я показваме. Няма и информационно табло, няма разписание, закачено на стена, и няма грамота в рамка — стените в кадрите са голи.

По същата причина никъде няма купа, медал или лента. Рафт с купи би оборил две цели страници проза: тази школа не издава документ и не участва в състезания, и точно това пише на тях.

Не издаваме диплома, удостоверение или свидетелство за квалификация

Не сме състезателен клуб и никой оттук не може да излезе на състезание

Трите неща, които моделът може да превърне в надпис

Опасността в тази работа не е сюжетът, а буквите: модел, помолен за предмет, който в живота носи надпис, обикновено рисува нещо, което прилича на надпис. Тук такива предмети са три и всеки от тях е поръчан по различен начин.

Шевицата. Геометричната шевица на една пола не е марка и без нея носията не е носия — тоест правилото „никаква бродерия върху дреха“ тук е грешното правило. Опасността е по-тясна: в шарката се промъква нещо, което прилича на букви. Затова всеки кадър с носия е поискан изрично без надпис в шарката и е гледан в пълен размер, а не като плочка — в плочка четири букви изглеждат като бод.

Обувките. Маратонката предполага марка. Затова кадърът за хип-хоп е рамкиран от кръста нагоре и в него няма обувка, а латинските и народните обувки са снимани сами и в размер, в който щампа на производител би трябвало да бъде измислена, а не възпроизведена. Измислена марка върху обувка е същият вид неистина като измислена грамота на стената.

Номерът на състезателя. Почти всяка снимка на бални танци носи номер, забоден на гърба. Тази школа не участва в състезания и го казва на цяла страница, тоест номер в кадъра би противоречил на прозата под него. Затова кадърът за спортни танци е поискан изрично без номер, без пайети и без камъни.